КАКВО НЕ ЗНАЕТЕ ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ НАРКОТИЦИ?

КОЛКО ОПЕСНИ СА ТЕ И КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ УПОТРЕБАТА ИМ?

Употребата на наркотици може да повлияе на живота ви по много начини.

Последици за здравето и рискове

Ефектите от употребата на наркотици ще варират в зависимост от:

- конкретната личност - в зависимост от неговото/нейното настроение, физически размери, здраве, пол, предишен опит с наркотика, очаквания от наркотика, личностни качества, дали лицето е приемало храна и дали е приемало други наркотици.

- наркотика - вида на наркотика, използваното количество, неговата чистота, колко често се използва и как се използва.

- мястото - дали лицето употребява с приятели, самостоятелно, в социална среда или у дома, на работа или преди шофиране.

Какви проблеми могат да възнакнат, сързани с физическото здраве?

Толерантност

Редовната употреба може да доведе до толерантност. Това означава, че човек се нуждае от повече от наркотика, за да постигне същите ефекти, които е постигал преди с по-малки количества.

Зависимост

Редовната употреба може да доведе до зависимост. Това означава, че наркотикът се превръща в централна част от живота на човека и той чувства, че не може да функционира правилно без него.

Абстиненция

Когато употребата на дадено вещество се намали или спре, могат да се появят симптоми на отнемане. Тези симптоми могат да включват умора, глад, депресия, намалени нива на енергия, раздразнителност, възбуда, безсъние, параноя, агресия, тревожност или желание за наркотик.

Свръхдоза

Свръхдоза се получава, когато нивото на интоксикация от наркотика достигне точка, в която започва да предизвиква физически и/или психологически вреди.

Знам за наркотиците, но не употребявам!

Кокаинът не е за забавление

Кокаинът е пристрастяващ стимулант, произвеждан от листата на растението кока (Erythroxylon coca), което произхожда от Южна Америка. Кокаинът може да се смърка през носа, да се втрива във венците, да се инжектира в кръвообращението или да се пуши.

При употребата на кокаин могат да настъпят сериозни медицински усложнения, включително мантално разстройство при употреба на кокаин и свръхдоза. Също така фалшифицирането на кокаина с високомощния фентанил и свързаните с него вещества има основен принос за нарастващия брой смъртни случаи от свръхдоза наркотици.

Наркотици като кокаина мощно активират механизмите за подсилване в мозъка. Еуфорията или възбудата, която се получава при приемането на наркотика, води до желанието наркотикът да се приема отново и отново.

Механизмите на лекарствената еуфория са разбрани само донякъде, но сега се смята, че включват няколко разпръснати мозъчни структури, наречени "горещи точки на удоволствие", които предизвикват особено интензивно удоволствие, когато се активират едновременно.

Ефектът на кокаина се проявява почти веднага след еднократна доза и обикновено изчезва в рамките на няколко минути до един час. Малки количества кокаин обикновено карат хората да се чувстват еуфорични, енергични, разговорливи и умствено бодри. Наркотикът може също така временно да намали нуждата от храна и сън. Някои хора смятат, че кокаинът им помага да изпълняват по-бързо прости физически и интелектуални задачи, въпреки че при други се наблюдава обратният ефект.

Продължителността на еуфоричния ефект на кокаина зависи от начина на приемане. Колкото по-бързо се абсорбира наркотикът, толкова по-интензивно е полученото опиянение, но и толкова по-кратка е неговата продължителност. При смъркане на кокаин се получава сравнително бавно начало на опиянението, но то може да продължи от 15 до 30 минути. За разлика от това, при пушенето опиянението е по-непосредствено, но може да продължи само от 5 до 10 минути.19

При многократна употреба на кокаин мозъкът започва да се адаптира така, че пътят на удоволствието от употребата става по-малко чувствителен. В усещането за стрес става все по-често, което води до повишено неудоволствие и негативно настроение, когато не се приема наркотик, което е признак на абстиненция. Тези комбинирани ефекти правят засегнатия индивид по-склонен да се фокусира върху търсенето на наркотик вместо върху взаимоотношения, храна или други естествени награди.

Знам за наркотиците, но не употребявам! 

Екстази - никак забавно, изключително опасно!

Метилендиоксиметамфетамин (MDMA) е свързан с видовете наркотици, известни като метамфетамин и амфетамин. Метамфетаминът и амфетамините са стимулиращи наркотици, което означава, че те ускоряват работата на мозъка и централната нервна система. MDMA също ускорява нервната система, но MDMA е различен, тъй като има и халюциногенни и други психоактивни ефекти.

MDMA се продава под формата на таблетки, капсули, съдържащи кристали или прах. Ефектът може да се прояви в рамките на 1 час и да продължи около четири часа. Това варира в зависимост от лицето, наркотика (включително дозата) и средата.

Методът на употреба също може да причини вреда. При смъркане могат да се получат изгаряния и рани по мембраната, която очертава вътрешната част на носа.

Преживяването при употребата на наркотици е взаимодействие между наркотика, човека и околната среда:

- в зависимост от наркотика - чистота на приетия наркотик, приетото количество, начинът на приемане, комбинацията от приети наркотици и химическият състав на наркотика.

- в зависимост от приемащия наркотика – има ли той/тя здравословни проблеми, настроение, физическа поносимост, тегло, опит в употребата и очаквания на употребяващия.

Средата, в която често се употребява MDMA, като нощни клубове и фестивали, може да увеличи риска от увреждане.

MDMA може да причини вреди по следните начини:

-        Хипертермия (топлинен удар)

-        Хипонатриемия (водна интоксикация/токсичност)

Токсичност на серотонина - серотонинът е хормон и невротрансмитер (химически пратеник), произвеждан в мозъка. MDMA предизвиква отделяне на серотонин (повече от нормалното). Той също така пречи на организма да реабсорбира серотонина. 

ЧУЙТЕ ЕКСПЕРТИТЕ - КОЛКО СА ОПАСНИ НАРКОТИЦИТЕ И КАКВИ СА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ТЯХНАТА УПОТРЕБА

Заради наркотиците: Расте цяло поколение без контрол върху емоциите си

Обществото е станало изключително толерантно към употребата на наркотици, което допълнително усложнява проблема. В същото време има стигма към зависимите. Расте цяло поколение, което ще има проблеми с овладяването на емоциите си и с емоционалната си интелигентност, заради регулирането на настроението си с наркотиците. По-лесният достъп до всякакви вещества и липсата на истинска връзка „дете – родител“, защото вечно нямаме време за разговор и време заедно, са само част от причините за все по-разпространената употреба на наркотици сред тийнейджърите. Младежкият бунт днес е много по-опасен, а да станеш зависим от синтетичен стимулант отнема 2 месеца.

Психологът и председател на Българска асоциация на специалистите по зависимости Сирма Георгиева разказва за неравната битка с бързо развиващия се пазар на наркотици, причините за бума в България, до какво води това и какви са начините да разпознаем дете, което е „закачено“.

Лесен достъп до отрова с неизвестен финал

В рамките на националната кампания "Знам за наркотиците, но не употребявам!", експертът по зависимости подчертава, че днес децата имат изключително улеснен достъп до наркотици, особено до синтетични, които могат да се произвеждат дори в домашни условия. „Този бум не се случва само в България, но и в чужбина и този проблем не е добре решен никъде", казва тя. Тийнейджърската възраст е период на любопитство и бунт, когато младите хора търсят начини да се откъснат от семейството и да се присъединят към групата на връстници.

„Тийнейджърите са податливи, защото това е периодът, в който сме изключително любопитни към света. Групата на връстниците е и нашето социално огледало по това време и там изпробваме всичко ново и различно, което не е част от семейството, а напротив, противоречи на порядките в него. Младежкият бунт трябва да го има, той е естествен, но в днешно време начинът, по който се бунтуват децата е изключително опасен“, посочва Сирма Георгиева.

Дори не можем да измерим риска от приготвените в домашни лаборатории синтетични наркотици – със сигурност е в пъти повече от този при познатите досега наркотични вещества. „Не знаем какъв е съставът им, а веществото обичайно е с по-силен ефект, което го прави и по-отровен. Има синтетични варианти както на стимулантите, така и на депресантите и халюциногените.“

Зависим от един път?

Зависимостта не се случва от една употреба, но могат да се случат много други лоши неща. В днешно време само един от рисковете е развиване на зависимост – синтетичните наркотици крият много висок риск от инсулти, инфаркти и трайна психоза и фатален край, дори само след една употреба.

Колко време и употреба е необходимо, за да се развие зависимост към наркотиците е въпрос, който зависи от много фактори – биологични и психологични. Най-бързо се развива зависимост към синтетичните стимуланти – те са с изключително висок адиктивен фактор, много силно пристрастяващи. Зависимостта може да се случи само за 2-3 месеца – от първата употреба до момента, в който човекът осъзнава, че наркотиците му вредят, но не може да спре да ги употребява.

Младежите не успяват да развият умения за регулиране на емоциите си

Много хора – и деца, и възрастни, използват веществата за емоционална регулация, но това са недобре работещи стратегии за справяне с емоционалната регулация. Тук и сега то свършва работа, но в дългосрочен план щетите са огромни. Заради положителния ефект към момента, на употребяващия му харесва и така започва да регулира настроението си. Така подрастващите не успяват да развият други добри умения за регулация на емоциите си - наркотиците стават единственият начин. Без тях употребяващите тийнейджъри не могат да преодоляват стреса дори от любовна тръпка или буря в отношенията. Това влияе изключително зле върху емоционалната интелигентност на младото поколение.

Какви са признаците, че детето взима нещо?

Рязка промяна в настроението, навиците и поведението, избухливост и по дребни поводи, избягване на по-продължителен контакт с най-близките, промяна на средата и приятелския кръг, желанието за спорт и други активности изчезва, успехът в училище се променя – това са само част от признаците, че тийнейджърът може би има проблем. Рязка превъзбуда последвана от по-дълъг сън също може да бъзе симптом.

„Има прекъсване на разговора между деца и възрастни. Факт е - на родителите определено не им е лесно. По начина, по който живеем, гоним кариери, финансов успех и искаме да осигурим на децата си образование, технологии и други, не прекарваме качествено време със семейството. Не ни остава енергия за разговор. Начинът, по който се свързват в момента децата – през социалните мрежи е различен. Те имат нужда от различен подход. Това създава навиците на умовете на децата днес – всичко трябва да става бързо, шумно и шарено, за да ги заинтригува. Скуката днес е липсата на достатъчно силни стимули. А това е много различно от начина, по който техните родители са научени да усвояват информация.“

Грешката „Аз съм приятел на детето си“

Експертът подчертава, че здравата доверителна връзка между родители и деца е от ключово значение за превенцията на употребата на наркотици. „Тази връзка обаче започва доста по-рано от тийнейджърската възраст - трябва да говорим с детето. Трябва да създадем добри здравословни навици, да спортуват, да имат социална среда, която ги увлича към други дейност. Обратното на зависимостта е свързаността с другите и уменията да имам качествена връзка с моите близки и приятели“.

Родителите трябва да бъдат ролеви модели и да поставят ясни граници, за да опазят живота и здравето на децата си.

„Трябва да има правила вкъщи. Ние не сме приятели на децата си - трябва да имаме открит диалог, но нашата роля е да поставяме граници и да опазим живота и здравето им“.

Толерантни сме към наркотиците, но не и към зависимите

Обществото е станало изключително толерантно към употребата на наркотици, което допълнително усложнява проблема. Не трябва да се забравя и че децата наблюдват възрастните.

„Колко хора според вас се притесняват, че в заведенията се употребява? Изключително толерантни сме към употребата, това е проблем, докато сме толерантни към употребата, всички сме в този риск . Едновременно сме толерантни към употребата, а в същото време има стигма към зависимостите. Много родители не приемат проблема и отричат, че децата им са тръгнали по стъпките“, казва председателят на Българската асоциация по зависимости.

90-92% от хората, които са развили зависимост, умират от зависимостта или от усложнения, свързани с нея – това е много повече от всякакъв вирус. Част от причините статистиката да е такава, са стигмата или изчерпаните финансови ресурси на семейството, което не може да плати на рехабилитационната програма на зависимото си дете.

Ролята на кампании като „Знам за наркотиците, но не употребявам“ е огромна, защото колкото повече информация има, толкова по-вероятно е тя да бъде чута и осъзната, смята специалистът.

Александър Йорданов, психолог: Младежите могат да избягат от дрогата чрез общност със смислена кауза

Разговаряме с Александър Йорданов, психолог и младежки работник. Интервюто е в рамките на проект "Знам за наркотиците, но не употребявам", изпълняван с финансовата подкрепа на Национална програма за младежки дейности по чл. 10 а от Закона за хазарта към Министерството на младежта и спорта. Проектът се изпълнява от сдружение “Социални иновации”. 

Александър  е завършил е “Психология” в Нов български университет. Той е  част от екипа на обучителите на Национален младежки форум и  експерт по проект “Знам за наркотиците, но не употребявам” на сдружение “Социални иновации”.

- Ти работиш в младежки център.  Всеки ден общуваш с 60-80 човека.   Какво според теб е основното, което ги тласка към употребата на наркотици?  Дали е това, че всички го правят?  Или е предизвикателство за да станат част от някаква общност?  Или е социален натиск? 

- Аз мисля, че отговорът е малко по-комплексен,  тъй като от една страна битува това схващане, че другите го правят, което между другото в повечето случаи всъщност е грешно.  Но поп-културата ни е така организирана,  че ние гледаме по телевизията, по медиите, в Инстаграм хора,  които промотират по някакъв начин употребата.

Има много млади хора, които вярват, че тя е нещо, което всички правят.  И в този контекст проявяват готовност да експериментират  и да пробват различни вещества.  Пак казвам, че това за жалост е повече в сферата на митовете,  отколкото в реалността. Но за младия човек трудно се прави тази разлика. Любопитството в много случаи е водещо.  И в много случаи е причина за първите употреби на психоактивни вещества.

Разбира се, семейната среда, изолацията или по някакъв начин проблемите в социалния кръг предразполагат по-бързо да бъде взето такова решение или въобще да се стигне до решение за употреба. 

- А до каква степен е мотивът да бъдеш готин,  да бъдеш приет в някакъв кръг? 

Разбира се, има и такъв аспект.  Не знам доколко е процентно. Не мисля, че това е най-сериозната част.  По-скоро, факт е, че психоактивните вещества имат много социални аспекти.  Знаете, има различни вещества, които се свързват с различни субкултури.

В момента имаме рап музика, трап музика и какво ли не друго, което доста често промотира точно употребата на вещества. За жалост, марихуаната вече не е от модерните вещества,  което е още по-притеснително. И така стимулантите са част от новата поп-култура. Това доста често води до сериозни злоупотреби.

- Може би не е добре да питам, но какво е на мода в момента? 

Модите бързо се сменят. В 21 век сме. От една страна имаме много дизайнерски други,  които са еквивалент на вече познати такива.  От друга страна - метамфетамините и в частност пикото,  както е по-известно на улицата в България.  В бедните квартали с преобладаващо малцинство много често може да се намери билка,  която също е синтетичен еквивалент на марихуаната,  въпреки че в нея няма нищо свързано с марихуана,  е доста силен и доста евтин заместител.

Не мисля, че можем да кажем една конкретна мода,  но има различни вещества, които циркулират на улицата.  Разбира се, дизайнерските дроги, които са легални, поне за известно време, също са доста често употребявани.  И не на последно място, партии дрогите,  но те са в малко по-високия възрастов диапазон,  при студентите.

- Имаш предвид вейпове и райски газ?

- Когато говорим за партии дрога, по-скоро става дума за екстази,  MDMA и така нататък.  Вещества, които се използват в контекста на различни партита,  може би свързани с техномузика или с рейв музика или други такива подобни дейности.

Райския газ е доста често срещан при най-малките.  Защото той е най-достъпен финансово.  Последната година има напредък в това отношение,  но много родители не считаха райския газ за нещо опасно до скоро.  Така че тепърва се случват промени в това отношение.  Но да, той е по-модерен при 8-10 клас.

- По същата програма правихме интервю с доцент д-р Людмила Нейкова, която също ни отвори очите за пагубния ефект от райския газ.  Но пък ти най-пряко можеш да ни кажеш кога се започва. Кога според теб е най-ранния момент да се опита наркотик и как най-често става? 

Това е интересен въпрос с няколко подвеждащи момента от него.  Защото когато мислим за младия човек,  е хубаво да мислим в конкретиката на конкретния млад човек. Съответно, трудно е да кажем за някаква обща рамка. Разбира се, можем да обобщим като чест повод взаимодействието с връстници,  склонността към експерименти.  Защото младите хора чисто биологично имат затруднение  да мислят в дългосрочен план. И за тях неща от типа „Хайде да пробваме“ са доста еквивалентен и верен отговор.  За тях това не представлява проблем да си помислиш „А, това може би е интересно“ и да решиш да го опиташ. Осмислянето, притесненията, те идват на втори план.

И често идват в един доста по-късен етап. Така че, да -  от една страна ние имаме много вещества,  които са много близко до нас и до ежедневието на младия човек. Те не са трудни за откриване.  От друга страна пък обаче имаме и доста социална култура,  която да подкрепя такъв тип неща. Включително и поп-фолк музиката. В последните години, не знам дали сте се заслушвали в текстовете, но там също започва да се пее по-вече за употреба на марихуана и други такива вещества.  Отделно от това, нашето общество има висок толеранс към алкохола. Към тютюнопушенето - също.  Тоест има доста предпоставки един млад човек да не си дава кой знае каква голяма сметка,  когато реши да опита нещо.  Отделно от това не трябва да подценяваме факта,  че много млади хора живеят в семейства с трудности.  По принцип тийнейджърството си е един труден период.  Няма човек, който да е минал перфектно през него.  То е период, който винаги води до сблъсъци с родителските авторитети.

Разбира се, има много чести опити за саботаж на авторитетните фигури, опит за революционни действия, включително и употребата на вещества. Понякога това се счита за тип свобода за младия човек.  Така че има различни варианти, но е факт, че тийнейджърството е най-честият момент,  когато се започва употреба.  Хубавата новина е, че много голяма част от тийнейджърите най-вероятно няма да станат зависими и употребата им с течение на времето ще отшуми.

Нашата задача, като хора работещи в сферата на помагане на младите хора, или психологическа подкрепа, би следвало да подкрепим този процес да става по-бързо.  И отделно от това да намалим щетите.  В България, за жалост, много рядко се говори за намаляване на щетите. Това е нещо, което би могло да спаси много животи и съдби в последствие. Да, наркотичната употреба не е нещо хубаво,  но статистиките показват, че над 50% от младите хора в България имат опит.  Това обаче не значи, че 50% от населението на страната е зависимо. Но означава, че ако имаме добри програми за намаляване на щетите и за подкрепа на младите хора, бихме могли още повече да смъкнем този процент.  

- От твоята психологична гледна точка, как би коментирал факта, който научих в Холандия. Майка дава първата цигара с марихуана на дъщеря си, за да опита дрогата в контролирана среда. Т.е. родителят може ли да постъпи така авангардно, да речем? 

- Родителите могат да постъпват по всевъзможни начини. Дали те са правдиви пред закона,  е друга тема. А в България такъв тип действие би трябвало да води до съответни санкции. Различни култури, различни закони. Примерно, в Германия може да пиеше бира от 16 годишен.  Нещо, което в България законово не е прието.  Аз със сигурност бих подкрепил известна либерализация   на законодателството.  Това с родителя, който е приятел на детето си, е грешно по природата си.  Родителят е родител, той не е приятел.  И в този контекст неговата дейност като родител би следвало да поставя граници. Аз лично не бих подкрепил такова действие на родител,  защото то скъсява много поколенческата дистанция и създава  едно доста голямо объркване кой е възрастният, кое е позволено и кое е забранено.

Родителят сам по себе си да отменя закона в държавата,  също е грешно послание за един млад човек. Така че в този контекст, не съм сигурен, че е най-добрата идея. Но със сигурност би било по-смислено да се мисли за варианта,  в който да говорим за декриминализация на известни вещества,  не легализация, но декриминализация - намаляване на наказанията, свързани с употреба, но не и зад волана.  Зад волана трябва да бъде много строга санкцията. Но да си представим следната ситуация: Млад човек, студент, отива в Студентски град, хващат го полицаите да пуши марихуана, но може да се окаже второ хващане и съответно да следва цялата тежест на закона. Следва евентуално присъда, тя може да е условна, но все пак присъда. 

- И понеже това образование липсва,  какви са първите психологически промени в поведението на младежа,  за които трябва да следи не само родителят,  а приятелите му, ако са загрижени.  И как се отразява на тяхната емоционалност? 

- Това пак е малко подвеждащ въпрос. Защото първо зависи от веществата,  които се употребяват.  Тъй като при някои вещества  ефектите са в едната посока - успокояват,  в другата обаче действат точно обратното. При всички положения родителите е хубаво да съблюдават поведенчески промени. Тук има обаче малко усложнени моменти,  тъй като тийнейджърите имат склонност към резки промени в поведението си.  Което прави още по-сложна ситуацията,  защото за много родители е много трудно да разпознат  кога синът им или  дъщеря им имат трудности, свързани с употреба на вещества.

Важно е да си даваме сметка,  че много резки промени в поведението са индикатор за наличие на нещо.  Зависимост, депресивност,  или друга форма на тревожност,  или сериозен дистрес.  Отделно от това, разбира се, някои физически промени,  като зачервяване на очите, липса на сън или прекалена сънливост. Което пак е малко на границата,  тъй като много тийнейджъри спят много.  И това е част от съзряването. Други пък играят компютърни игри по цели нощ и е нормално да са им зачервени очите.

Всеки един от симптомите  може да бъде обяснен по друг начин и тийнейджърите са много добри в това да измислят оправдание.  Ако дадете на един да измисли оправдание защо са му зачервени очите,  ще измисли седем в рамките на една минута и всичките ще звучат правдоподобно.  Но тук мен мисля, ще да отбележа и друго нещо.

Има много законни и легални еквиваленти  на вещества, които ние всъщност доста толерираме.  Включително енергийните напитки, кофеина. Аз, примерно, съм имал следната ситуация с деца, не с младежи, в едно село, където всички малчугани пиеха “Хихо” чай.  Родителите не си дават сметка, че това е черен чай. Т.е. тези деца на по седем-осем години поглъщаха огромни количества кофеин. Това няма как да не се отрази на емоционалното им и социално поведение,  да не ги направи по-агресивни и по-тревожни.

Това е част от аспектите на проблема, защото ако организмат на седем-осем годишно дете  свикне на високи дози кофеин, е много по-лесно  на 14-15 години да потърси друг по-силен еквивалент.   Това е натрупване и създаване на известна готовност на организма да работи на по-различни обороти. Така че трябва да по-холистичен подход.  Трудно е с поведенческите промени. Емоционалните, също много често могат да бъдат обяснени по-други начини.  Хубаво е обаче да има възрастни, които да създават доверие в младите хора и на които родителите имато доверие.

То е, примерно младежки работници или учители,  или треньори,  хора които да бъдат свързващо звено и ако  младият човек често не смее да сподели проблем с родителите си, може би ще сподели  с друг човек, на който има доверие. И другият човек може да предаде тази информация към родителите. 

- Така няма ли да предаде доверието им? 

- Ами зависи как се направи. Представете си ситуация, в която един младеж отива при треньора  и си казва, чудя се да взема ли или пък вече взех -  дали са стимуланти, дали са някакъв вид стероиди, тъй като стероидите също са психоактивно вещество, за което някак не се говори в обществото, а то също засяга много тийнейджъри, и доста от тях употребяват различни варианти на стероиди.  И ако, примерно, отиде и го сподели с тренера си, той  би могъл с най-добрите си чувства да му обясни колко е вредно, а след това заедно с родителите да говори по темата.

Това няма да бъде предателство, напротив, това ще бъде грижа за младия човек. Давам го само в контекста като пример. Разбира се, всеки случай трябва да бъде внимателно обмислен  и стратегиите, които се предприемат да бъдат внимателно планирани, за да не се стигне до ситуация, в която да се загуби генерално доверието във всички.

Ние, за жалост, живеем в общество, в което често нямаме доверие на  случващото се около нас. Младите хора нямат доверие в образованието, нито в полицията,  нито в църквата, за държавата да не говорим.  И това създава един много голям вакуум.

А без доверие, няма как да изграждаме и социални взаимоотношения, върху които  да градим здрава връзка едни с другите. Много често родителите реагират агресивно, уплашено, когато става въпрос за наркотични вещества и с известно право. Но ако предположим, че става въпрос за притесненията на един млад човек, който има трудност в това да се социализира,  такава крайно емоционална реакция от страна на родител може да доведе до още по-голям проблем.

Т.е. би следвало родителите да търсят подкрепа и за себе си в такава ситуация. Това е много важно и понякога може да е много полезно един родител да покаже на младия човек, че също търси помощ за себе си и заедно могат да го направят.

 - Т.е. ако социалните умения започват да му куцат на тийнейджъра,  родител би могъл да му помогне. 

- Би могъл да се опита да поговори, но не приятелски,  пак казвам -  родителски. Това трудно се разбира от много съвременни родители.

Родителят трябва да говори с любов, с уважение към младия човек, но същевременно трябва да е ясно и къде са границите. Т.е. примерно ако тийнейджъра му каже “Дай ми пари за цигари”, аз лично, ако съм родител, няма да му дам. По простата причина, че това е допълнително удар по моят авторитет като родител. Откъде накъде ще дам пари за цигари?!  От друга страна ударя по авторитета на другите институции, на държавата, на обществото като цяло. Така че аз не бих подкрепил такова поведение. По-скоро бих стимулирал родителя да каже ”Искаш цигари? Тогава отиди и си намери работа. Аз ще ти помогна  да си извадиш документи за започване на работа на 16, работи и си купувай цигари”.  Това би било много по-подкрепящо в някакъв смисъл.

- Да, но ако тийнейджърите започват нормално да изпитват тревожност,  да изпадат в депресии, до каква степен родителите трябва също да се разтревожат, защото депресията е белег на младостта и на преходния период, но може да е и знак, че употребява нещо.

- Според мен тук е много важно да отбележим, че същност депресията не е от сега. Депресията, за жалост, придоби голяма публичност във обществения дебат и мнението на много хора за депресията е по-скоро свързано с публична фантазия. А тя всъщност е сериозно клинично състояние. И тук е много важно да отбележим още едно нещо. Депресията не е рядко срещана. 25% от населението в някакъв момент от живота страда от нея. Което значи, че в един клас от около 30 души поне 5 в някакъв житейски момент ще имат депресия. 

 От друга страна е хубаво да знаем, че тревожностите  и изобщо  Тоест психичното здраве не са за подценяване. Това много често води до нарушения и подкрепя употребата. Много често родители ми казват, ама ето той пуши трева и сега е в депресия. Да де, ама много е вероятно депресията да е била поводът за пушенето на трева. Тоест двете неща трябва да се разглеждат хем заедно, хем и по отделно. Защото е вероятно психичното страдание да води до злоупотреба с вещества.

Какви са последствията от употребата на наркотици - зависимост, физически и ментални заболявания, промяна в отношенията и отхвърляне от обществото