Информационната кампания "Искам да споделя, искам да знам!" предоставя обществено образование, информация и ресурси по въпроси, свързани с пристрастяването към наркотични вещества и тяхното въздействие върху живота на индивида, семействата и общностите, за да разпространи знанието, че пристрастяването е болест.
Каква е целта на кампанията?
Онлайн кампанията "Искам да споделя, искам да знам!" има за цел да премахне стигмата на младежката зависимост и в крайна сметка да премахне пречките пред младите хора (и техните близки) да потърсят помощ навреме.
За постигане на целите на проекта, дейността предвижда организиране и изпълнение на информационна онлайн кампания, насочена към превенция на наркотичните зависимости, посредством създаване на среда за споделяне и помощ, ангажиране на младежите в общността при разбиране проблемите на зависимите, изграждане на среда за възприемане и реагиране.
Онлайн кампанията има за цел да привлече вниманието и да е отговорна към личното възприятие на младите хора.
Поставяйки въпроса "Искам да споделя, бихте ли ме осъдили за това?“, има за цел да предизвиква възприятията на младежите и ги прикани да се замисли за неудобната реалност, която стои зад употребата на наркотици и алкохол от много млади хора. Това може да включва психични заболявания, семейни отношения, злоупотреби с доверието, прекъсване на училищното образование, травми.
Като се насърчава малко повече съпричастността и по-малко осъждането, се цели положителна промяна за повече млади хора в криза и разбиране не техните проблеми.
Визия на кампанията: Здравословно и подкрепящо отношение към младите хора, които имат нужда от здраве, спокойствие и независим живот.
Мисия на кампанията: Онлайн кампанията "Искам да споделя, искам да знам!" има за цел да премахне стигмата на младежката зависимост и в крайна сметка да премахне пречките пред младите хора и техните близки да потърсят помощ навреме.
За постигане на целите на проекта, дейността предвижда организиране и изпълнение на информационна онлайн кампания, насочена към превенция на наркотичните зависимости, посредством създаване на среда за споделяне и помощ, ангажиране на младежите в общността при разбиране проблемите на зависимите, изграждане на среда за възприемане и реагиране.
Онлайн кампанията има за цел да привлече вниманието и да е отговорна към личното възприятие на младите хора. Поставяйки въпроса "Искам да споделя, бихте ли ме осъдили за това?“, има за цел да предизвиква възприятията на младежите и ги прикани да се замисли за неудобната реалност, която стои зад употребата на наркотици и алкохол от много млади хора. Това може да включва психични заболявания, семейни отношения, злоупотреби с доверието, прекъсване на училищното образование, травми. Като се насърчава малко повече съпричастността и по-малко осъждането, се цели положителна промяна за повече млади хора в криза и разбиране не техните проблеми. Темите са свързани с аспектите на психичното и физическо здраве, което са относими към проблеми на младите хора и могат да доведат до употреба на наркотици, други вредни субстанции, зависимост.
Дейности: избор на послания, насочени към здравословни отношения в общността, избор и публикуване на информация и визуални материали, насочени към темата.
Теми на кампанията и послания:
Проблемите на младите хора – справяне с тревожност, депресия, проблеми в семейството и училище.
Послания:
Израстването носи емоции на младите хора – нека те бъдат положителни!
Младите хора не са сами, с тях е семейството, приятелите и общността.
Наркотична или друга зависимост – как да се справим, как да помогнем?
Послания:
Наркотиците са болест, която може да бъде победена по всяко време!
Нека повече млади хора разберат за проблемите, зад ас е предпазят!
Отношенията между младите хора – помощ, споделяне.
Послания:
По-лесно е, когато заедно решаваме проблемите.
Приятелите и семейството са нашата сила!
Позитивните отношения – начин за заздравяване на приятелство семейство и общество.
Послания:
Здравите хора са щастливи
Повярвай, че можеш, и си изминал половината път до успеха
Ако се притеснявате, че ваш приятел употребява наркотични вещества - например трева или алкохол - е важно да се свържете с него, особено ако смятате, че сте един от малкото хора, които знаят за употребата на вещества. Въпреки това, може да е трудно да насърчите приятел да потърси помощ, без неволно да излезете като осъждащ или реагиращ прекалено остро.
Преди да се свържете с него, може да е полезно да се информирате за последиците от това, което употребяват, тъй като ще можете да проведете по-информиран разговор. Не искате да звучите така, сякаш изнасяте лекция или рецитирате факти от учебник - но по-доброто разбиране на това как наркотиците влияят на мозъка ще ви помогне да подходите към ситуацията с по-голяма увереност.
Друго нещо, което може да ви помогне да проведете продуктивен обмен на мнения, е ако дойдете подготвени с конкретни "доказателства" за употребата на наркотични вещества от тяхна страна, за да подкрепите опасенията си.
Хората, борещи се с наркотични вещества, често не искат да признаят или да признаят, че имат проблем, но ще им бъде по-трудно да ви отхвърлят, ако имате осезаеми примери за това как употребата им е тревожна.
Всеки от нас изпитва тревога, когато е изправен пред несигурна, плашеща или предизвикателна ситуация. Тревожността е естествена човешка емоция, която ни предпазва от възможни заплахи. Тя често се проявява като безпокойство или притеснение. Възможно е да се появят физически симптоми, като повишен пулс, учестено дишане, главоболие или стомашни проблеми.
Младите хора преминават през редица промени и нови преживявания, затова и при тях чувството на тревожност е често срещано. Тревожността е причина за промяна в поведението, прибягване до алкохол и наркотици, проблеми в училището и семейството.
Понякога може да ни се струва трудно да се справим с тревожността, но има някои неща, които всеки от нас може да направи, за да я овладее.
Представяме няколко съвета, които да изпробвате:
Поемете дълбоко въздух – вдишайте бавно през носа и издишайте през устата. Повторете това няколко пъти, докато се почувствате по-спокойни. Съзнателното бавно дишане е едно от най-лесните и най-ефективни неща, които можем да направим, за да понижим тревожността, тъй като по този начин до мозъка ни достига повече кислород и това ни помага да се почувстваме спокойни. Твърде учестеното дишане е често срещано при състояния на тревожност и води до физически симптоми, като усещане на тръпки по тялото, което от своя страна задълбочава тревожността.
Говорете с приятел или с човек, на когото имате доверие – споделете му как се чувствате и попитайте как се чувства той. Разговорът може да ни помогне да се успокоим, а също така и да ни помогне в намирането на решения за проблеми, които причиняват или допринасят за чувството на тревожност.
3 - Върнете се към обикновените неща – когато съня и здравословното хранене не са задоволени, лесно може да се почувстваме тревожни или неразположени. Погрижете се за физическото си здраве тази седмица – фокусирайте се върху това да си осигурите качествен сън, добра храна и да намерите подходяща физическа дейност и вижте разликата. Понякога хората употребяват кофеин или използват вещества като тютюн и алкохол или наркотици, за да притъпят по-силно изразените моменти на тревожност, но в дългосрочен план подобни действия само засилват това тягостно чувство.
Включете успокояващи дейности в ежедневието си – опитайте да прекарвате поне един час в дейност, която ви кара да се чувствате добре – четене на любима книга, рисуване, писане в дневник. Опитайте да ограничите онова, което е вероятно да доведе до чувство на тревожност, като постоянното следене на новините или социалните медии. Усещането, че сте неподготвени и бързането също могат да провокират чувство на тревожност и стрес. Ако знаете, че ви предстои нещо важно, например изпит или краен срок в работата, опитайте да съставите план и си дайте време за подготовка.
Потърсете допълнителна подкрепа, ако често усещате симптоми на тревожност, които пречат на ежедневния ви живот. Потърсете подкрепа, ако вашата тревожност влияе негативно на качеството ви на живот, на ученето, работата, взаимоотношенията и способността ви да се грижите за себе си или ако се проявява по-силно от обичайната ви реакция при стресова ситуация.
Да потърсите помощ е ваше човешко право и признак за сила – показва, че притежавате самосъзнанието и смелостта да преодолеете трудностите. Ако не знаете към кого да се обърнете, попитайте човек, на когото имате доверие, или потърсете онлайн какви възможности за подкрепа се предлагат.
(Материалът е разработен с използване на информация от официалната страница на УНИЦЕФ)
Разпознайте признаците на потиснато настроение и депресия при младите хора и научете как можете да им помогнете да се почувстват по-добре.
Всички млади хора понякога се чувстват тъжни или потиснати — това е естествена част от порастването. Но когато тези емоции са много силни и интензивни за дълъг период от време, особено ако влияят на социалния, семейния и училищен живот е важно да им се обърне внимание.
Макар че е трудно за всеки човек да бъде оптимистичен, когато страда от депресия, това състояние може да бъде лекувано и има начини да помогнете на приятел или близък да се почувства по-добре.
Какво причинява депресията?
Депресията може да е реакция на събития като насилие, тормоз в училище, загуба на любим човек, семейни конфликти, домашно насилие, раздяла или развод на родителите.
Може да се появи след продължителен стрес или да има генетичен характер. Понякога причината остава неясна.
Депресия при младите хора
Депресията при тийнейджъри може да се прояви като продължителна тъга или раздразнителност. Тя е сравнително често срещана сред по-големите деца и подрастващите, но често остава незабелязана.
Някои млади хора казват, че са „тъжни“ или „нещастни“, други може да споделят, че искат да се наранят или дори да умрат. Младежите в депресивно състояние са изложени на голям риск от самонараняване, затова подобни сигнали винаги трябва да се приемат насериозно.
Това че някой е тъжен, не означава непременно, че страда от депресия. Но ако тъгата продължи дълго или наруши обичайните му социални дейности, интереси, училищни занимания или семеен живот, това може да означава , че детето се нуждае от подкрепа от специалист по психично здраве.
Запомнете, единствено лекар или специалист по психично здраве може да направи оценка на състоянието на детето и да постави диагноза депресия, затова не се колебайте да потърсите съвет от личния си лекар, ако имате притеснения.
„Чувствате се зле?“ „Да отидете на лекар?“
„Не получавате желаната оценка в часовете?“ „Наемете преподавател.“
„Не можете да решите специалността си?“ „Да отидете на академично консултиране.“
„Изпитвате емоционален и психически стрес?“ „Да отидете на консултиране.“
Сигурни сме, че сте си задавали тези въпроси и многократно сте чували тези предложения, но чувствате ли някога, че все още не сте се намерили в позиция, в която искате да бъдете в живота, или поне да се насочите към нея?
Всички знаем, че има хора, на които можем да разчитаме, но защо ни е трудно понякога да направим първата стъпка в търсенето на помощ?
Защо често избягваме да се справяме с проблемите си, докато не се увеличат и не ни отведат по пътя на самоунищожението?
Имате ли приятели, които виждате, че се държат различно?
Знаете, че имат проблеми вкъщи, в училище, употребяват алкохол, цигари или наркотици?
Не ги оставяте сами! Възможно е те да страдат от тревожност или депресия.
Разпознаването на емоциите помага да проследите кога чувства като тъга или безнадеждност продължават по-дълго от обикновено. Депресията е сериозно, продължаващо и често срещано медицинско състояние. Ето някои признаци, на които можете да обърнете внимание: загуба на интерес към нещата, които преди са ги радвали, прекалено много или недостатъчно сън или проблеми с концентрацията. Ако вие или някой ваш познат се нуждаете от помощ, има ресурси и хора, които могат да ви подкрепят.
Ето някои симптоми на депресия, които трябва да имате предвид:
- Чувство на тъга, безполезност, вина и безнадеждност
- Безсъние или прекалено много сън
- Чувство на раздразнителност и неудовлетвореност
- Липса на апетит или преяждане
- Затруднения в мисленето, усвояването на нов материал, запомнянето на нещата и вземането на решения
- Необясними болки и страдания, които не изчезват
- Загуба на интерес към дейности, които обикновено ви харесват
- Повтарящи се мисли за смърт и самоубийство или опити за самоубийство
Да разпознаете симптомите е от съществено значение за получаването на необходимата помощ. При много хора, живеещи с депресия, симптомите са достатъчно тежки, за да причинят проблеми във взаимоотношенията, училището и социалните им дейности. Ако тези симптоми се проявяват повече от месец, трябва да бъдат консултирани с лекар или специалист по психично здраве. Ако младежът не се чувства комфортно да говори с лекар, помогнете му или го насочете към приятел, близък или към линия за помощ (112).
Важно е да запомните, че това може да се случи на всеки. Депресията засяга милиони хора и е лечима. Специалист по психично здраве може да ви помогне да намерите подходящото за вас лечение - от промяна в начина на живот през терапия до лекарства.
Първо и най-важно правило - бъдете заети!
Човек, страдащ от безпокойство трябва плътно да потъне в учене и работа, иначе ще изпадне в мрачни мисли.
Има един фундаментален закон на психологията: „Един, даже най-големият ум не може да мисли за повече от едно нещо в даден момент.“
Ако не вярвате направете този експеримент.
Облегнете се, отпуснете се, затворете очи и се опитайте едновременно да мислите за две коренно различни неща. Вие сами ще се убедите, че можете да се съсредоточите върху всяка от двете мисли поотделно, но не и върху двете едновременно. Нещо подобно е и в областта на емоциите. Ние не можем едновременно да се занимаваме с нещо интересно и да сме потиснати от безпокойство. Единият вид емоция потиска другия. И това просто откритие се нарича „Терапия на заетостта“. Тази терапия се използва в психотерапията, когато работата се предписва като лекарство.
Няма време да се безпокоим! Ако ние не сме заети, а седим и тъжим, нас ни посещават „духовете на унинието“. Тези духове опустошават нашите души и силата на волята ни. Силното безпокойство води до безсъние, раздразнителност и дори до нервен срив. Дори когато се намери решение на проблемите, пораждащи тревога, безпокойството не си отива, а е станало навик. Започваме да се тревожим по всякакъв повод, изпитваме напрежение, нервност и сънят ни се нарушава. От всичко това можем да се отървем като се ангажираме с неща, изискващи концентрацията на всичките ни способности. Така не ни остава време за безпокойство.
Известният писател Джордж Шоу е казал:
„Тайната на нашите нещастия се състои в това, че ние имаме твърде много време да размишляваме дали сме щастливи, или не“.
Затова нека запретнем ръкави и се захванем с неща, които ще ангажират вниманието ни и ще накарат мозъкът ни да работи по-добре и по-бързо. Много скоро ще забележим как тонусът ни се повишава и неусетно ще сме забравили за чувството на безпокойство.
Нека бъдем заети! Това е най-евтиното лекарство на земята и едно от най-добрите.
Често в основата на психологическите състояния стои страхът и онези натрапливи негативни мисли, провокиращи голяма доза тревожност и безпокойство. Затова едно от първите неща, които трябва да постигнат младите хора, изпитващи стрес и негативни мисли е да се опитат да променят мисленето си и да предприемат първата и най-важна стъпка, която ще служи като отправна точка. Това става трудно, затова се изисква голямо желание и упоритост. За начало трябва да се опитаме да заменим всяка негативна мисъл, с положителна.
Ето няколко примера:
Негативна мисъл: Ако се кача в автобуса и ми стане лошо? Какво ще правя? Хората ще ме видят, ще се притеснят и аз ще се почувствам ужасно
Положителна мисъл: Ако се почувствам зле, ще сляза на първата възможна спирка и ще повървя пеш. Всичко ще е наред.
Негативна мисъл: Ами ако изпадна в паника по време на изпит? Уплашен/а съм.
Положителна мисъл: Вече съм бил на изпити и знам, че стресът е само в началото. Приемам това, което се случва и не се страхувам.
Негативна мисъл: Няма да ми е забавно на рождения ден довечера, не искам да ходя.
Положителна мисъл: Сигурно ще бъде много забавно довечера на рождения ден. Нямам търпение да отида.
Негативна мисъл: Никой никога няма да ме обича.
Положителна мисъл: Там някъде ме чака голямата любов. Колко ли ще е хубаво като я намеря.
Не забравяйте, че тревожността е емоция.
Вътрешното безпокойство започва с някаква отрицателна мисъл, най-често от рода на: „ако се случи…“, „какво ще стане…“, от която следват логически предположения, водещи до безпокойство и страх.
Започваме да водим вътрешен диалог за това какво се случва в момента, какво се е случило в миналото и какво ни очаква за в бъдеще. Това засяга нашето настроение, възприятие и общо отношение и попадаме в омагьосан кръг, от който трудно се излиза. Но както сами си предизвикваме това състояние, така и сами можем да излезем от него. Контролът е в нашите ръце и ние най-добре можем да си помогнем и да се справим с тревожността. Всеки път, когато в съзнанието ни изникне отрицателна мисъл, трябва да си задаваме въпроса: Къде е доказателството, че това е така? Това винаги ли е вярно? Запомнете: думите ни имат невероятна сила! Нека се опитаме да преобразим мислите си:
Когато задаваме въпросите по този начин, в съзнанието ни изникват положителни отговори, което предизвиква у нас удоволствие. Когато очакваме най-лошото, тази мисъл се превръща в генератор на негативни реакции в нашето тяло.
Повярвайте в себе си!
Мозъкът ни е силен и устойчив. Той постоянно изгражда мозъчни клетки през целия ни живот. Може да отнеме време, но може да се възстанови. Може да не се излекува напълно... но активните промени ще накарат мозъка да се адаптира, промени и обнови.
Може би се опитвате да намерите по-добри начини за справяне с емоциите си, които не включват наркотици или алкохол, но не сте сигурни откъде да започнете. Това е разбираемо, тъй като създаването на здравословни навици може да бъде също толкова трудно, колкото и прекратяването на лошите. Мотивацията и придържането към рутина може да стане трудно за установяване и трудно за спазване, ако резултатите не се появят толкова бързо, колкото бихте искали, или дори ако пропуснете един ден. Но промяната на навиците е възможна.
Как бихте мигли да управляване емоциите си:
Грижа за себе си – правете това, което ви кара да се чувствате спокойни. Това е процес, който насърчава вашето благополучие и може да включва:
Излизане навън и активност или разходка
Готвене, четене на книга, игра на видео игри или повторно гледане на любимите ви предавания
Създаване на нещо чрез рисуване, писане или живопис
Слушане на музика
Почивка чрез дрямка или сън.
Възможностите са безкрайни, когато търсите една или повече целенасочени дейности, за да създадете здравословна връзка със себе си.
Медитация и движение
Медитацията е техника за трениране на вниманието и осъзнаването, за да станете психически бистри и емоционално спокойни. Въпреки че в началото може да е трудно, всеки може да го направи и можете да го правите навсякъде. Всяка силна емоция или мисъл, която се появява, в крайна сметка се озовава на листо и се оттича по реката, изчезвайки от погледа и от ума им. Има много видеоклипове в YouTube за безплатна медитация с насоки.
Ако подозирате, че ваш приятел или близък може да е депресиран или е склонен да се обърне към нездравословни навици, ето какво можете да направите:
Разберете какво се случва:
Попитайте го как се чувства и го изслушайте с внимание и откритост, без да бързате да съдите или давате съвети. Попитайте хора, на които имате доверие и които го познават (като любим учител или близък приятел), дали са забелязали нещо обезпокоително или промяна в поведението му. Бъдете особено внимателни по време на важни житейски промени като смяна на училище или настъпването на пубертета.
Прекарвайте време заедно:
Създавайте среда, в която тя/той ще се чувства сигурен, обичан и подкрепен – чрез разговори или чрез споделени дейности, които ще ѝ/му се харесат и са подходящи за възрастта. Проявявайте искрен интерес към нейния/неговия живот и ежедневие – попитайте как е минал денят ѝ/му, какво харесва в приятелите си или какво го е зарадвало наскоро.
Насърчавайте положителни навици:
Помогнете да се върне към дейности, които обикновено я/го радват, и да поддържа редовен режим на хранене, сън и движение. Физическата активност е важен начин за повдигане на настроението. Музиката също оказва силно въздействие – слушайте заедно песни, които вдъхват радост и надежда.
Дайте ѝ/му пространство да се изразява:
Нека говори с вас. Слушайте внимателно какво казва за това как се чувства. Никога не я/го притискайте да споделя. Ако не иска да говори, можете да предложите други форми на себеизразяване – рисуване, моделиране, водене на дневник. Воденето на дневник на настроенията може да помогне на някои млади хора да изразят чувствата си, наблюдавайки нещата, които ги разстройват или натъжават и същевременно да им напомнят за хубавите неща в живота и постиженията, с които се гордеят.
Предпазвайте я/го от напрежение и стрес:
Стремете се да защитите близкия си/приятеля си от ситуации, в които може да бъде изложен на прекомерен стрес, насилие или унижение. И не забравяйте, че вашият личен пример е от значение – да демонстрирате здравословно поведение и реакции спрямо стреса в собствения си живот, включително поставяне на граници и грижа за себе си.
Приятелите могат да бъдат чудесно място, където да получите подкрепа. Тъй като може да преминавате през подобни неща, може да сте в състояние да си помагате по начин, по който възрастните не могат.
Ето някои инструменти и ресурси, които можете да използвате, за да се уверите, че вашият приятел получава необходимата подкрепа и че вашите нужди също са задоволени:
Признайте, че това, през което преминава вашият приятел, сигурно е трудно. Кажете му, че сте там, за да го изслушате и че чувствата му са валидни.
Подкрепете приятеля си, като го изслушате, преди да отговорите. Повторете споделеното, за да проверите дали разбирате. Оставете приятеля си да поеме водещата роля, като ви каже от какво се нуждае. Задавайте отворени въпроси, за да научите повече за това как можете да му помогнете.
Поддържайте връзка, като направите план за повторно свързване. Това може да е лично, чрез текстово съобщение или в лично съобщение. Добавете напомняне в календара си, за да се свържете с него, когато сте планирали.
Важно е да не забравяте да се грижите за собственото си психично здраве, докато подкрепяте приятеля си. Можете да създадете здравословни граници за себе си, като разберете за какво имате енергия и за какво не. Можете да намерите начини да подкрепите приятеля си, които отговарят на нуждите и на двама ви, особено когато и двамата може да жонглирате с много отговорности.
Какво е важно да НЕ ПРАВИМ, когато искаме да окажем подкрепа на наш близък или приятел?
Не правете:
Не говорете официално с приятеля си или не следвайте сценарий. Да кажете нещо от рода на „В момента нямам капацитета да извършвам емоционален труд“ може да ви се стори насилствено или неестествено.
Не правете: Използвайте думи, които са удобни и достъпни и за двама ви. Един пример за това може да бъде изпращането на съобщение на някого: „Честно казано, не мисля, че мога да ти дам най-добрата си позиция. Можем ли да поговорим след училище?“
Не правете: Не разпитвайте или не досаждайте на приятеля си с много въпроси за неговата ситуация.
Не правете: Оставете място да споделят това, което им е удобно да споделят. Например, бихте могли да кажете нещо от рода на: „Не е нужно да споделяш нищо, което не искаш, но аз се интересувам и съм тук, за да те изслушам, ако искаш да споделиш.“
Не правете: Не прекалявайте разговора, като свързвате всичко със собствените си подобни преживявания. Например, избягвайте да казвате неща от рода на: „Напълно разбирам. Преживях нещо подобно и ето как го преживях".
Когато ваш приятел или близък има склонност към негативни емоции или е застрашен от зависимост тя/той се нуждае от ежедневна подкрепа.
Ето няколко примера за това как можете да предлагате подкрепата си ежедневно:
Планиране на дейност, която и двамата ви харесва заедно, като например игра на видео игри, творчество, спорт и др.
Подготовка на домашни заедно, за да се намали стресът в училище.
Помощ с домакинските задължения/гледане на деца (ако е безопасно).
Създаване на рутина с приятеля ви, като например кратка разходка всеки ден, изпращане на съобщения след училище или обяд на едно и също място. Тази рутина може да помогне на приятеля ви да се чувства спокоен и в безопасност. Също така му дава да знае, че сте до него редовно.
Включете проверки за психичното му здраве в ежедневния си разговор, както бихте проверили с него как се справя семейството му или как вървят клубовете.
Направете: Кажете им, че разбирате и уважавате преживяванията им.
Можете да кажете нещо от рода на: „Не мога да знам точно през какво преминаваш, но осъзнавам колко трудно трябва да е. Никога не е приятно да се отнасят с теб така.“
Ако приятелят ви се обърне към вас със ситуация, която ви се струва твърде сложна, за да се справите с нея, като например тормоз, самонараняване, малтретиране и т.н., може да не знаете какво да кажете. Може да е трудно да намерите правилните думи, за да му кажете, че ви е грижа за него, но че не сте най-подходящият човек, който да му помогне.
Ето няколко съвета, които могат да ви помогнат:
Определете и споделете границите си
Когато приятел се обърне към вас с нещо трудно, може да почувствате, че искате да направите каквото можете, за да му помогнете, независимо какво е необходимо. Но е добре да запомните, че не сте единственият човек, който може да помогне. Определянето и споделянето на това, което можете да направите, и на това, което не можете, ще ви помогне и на двамата да знаете какво да очаквате. Това може също да ви помогне да се уверите, че нуждите ви са задоволени, докато подкрепяте приятеля си. Например, вашият приятел може да иска да говори по телефона за това, през което преминава до късно през нощта. Можете да споделите с приятеля си, че сте щастливи да говорите с него по телефона, но ще трябва да започнете до 21:00 часа, за да си починете. Обсъдете кога ще се свържете с него следващия път, за да знае, че сте до него.
Обсъдете кой друг може да може да помогне
Предизвикателството, през което преминава вашият приятел, може да изисква подкрепа от възрастен. Този доверен възрастен може да се увери, че вашият приятел е в безопасност, защитен и получава необходимата му помощ. Можете да говорите с приятеля си за това при кого се чувства комфортно да отиде. Можете също така да обсъдите какво може да се случи, ако вашият приятел говори с този човек, за да не се изненада, ако след това бъдат предприети допълнителни действия. Предложете да отидете с приятеля си, за да говорите с този възрастен, ако това би му помогнало да се чувства по-малко нервен.
Осигурете му ресурси
Може да не сте експерт по проблема, който вашият приятел се опитва да реши, но можете да споделите с него ресурси от хора, които са експерти. Например, можете да кажете нещо от рода на: „Не съм сигурен, че съм правилният човек, който да ви помогне с това. Но мога да ви дам информация за това кой МОЖЕ да ви помогне.“ Това им показва, че ви е грижа и им предоставя инструментите, от които се нуждаят, за да продължат напред.
Грижете се за себе си
Понякога, когато приятел споделя сложна информация с вас, може да се почувствате тъжни или притеснени. Това може да е тежко преживяване, особено ако приятелят ви е помолил да запазите ситуацията му в тайна. За да се справите с чувствата си, можете да опитате да пишете в дневник или да се обадите на анонимна топла линия.
Тонът е друго нещо, което играе роля при предоставянето на лична подкрепа. Тонът на гласа на някого може да ви даде представа как се чувства. Може да забележите, че звучи по-разочарован или тъжен от обикновено. Можете също така да направите всичко възможно, за да запазите тона си неосъдителен и грижовен, докато предоставяте подкрепа.
Училищните клубове, фокусирани върху психичното здраве, могат да бъдат добро място за подкрепа на себе си и на другите. Ако можете, препоръчайте клубът да прави „среща“ в началото на всяка среща, където всеки може да сподели как се чувства по скала от 1 до 5. По този начин можете да видите как се чувстват приятелите ви и да се свържете с тях след това. Можете да кажете нещо от рода на: „Хей, забелязах, че каза, че си бил „2“ днес по време на срещата. Тук съм, ако искаш да поговорим за това.“
Когато близък приятел се чувства зле или е преминал през нещо трудно, е естествено да искате да го подкрепите. Начинът, по който предоставяте подкрепа лично, може да е различен от начина, по който предоставяте подкрепа онлайн. Ето някои полезни инструменти, които можете да използвате във всяка ситуация:
Лична подкрепа
Да подкрепяте приятел лично може да ви се стори трудно, особено ако никога преди не сте го правили. Но има няколко начина да го улесните:
Намерете удобно място, където да се свържете с приятели или да предложите подкрепата си. Уединението и нивото на шум са важни. Местата, където други хора могат да чуят какво казва вашият приятел, биха могли да го накарат да се отвори. Също така не бива да избирате място, където е толкова шумно, че да имате проблеми с чуванията един друг. Можете да опитате да го попитате дали иска да отиде в парк или да хапне нещо след училище.
Езикът на тялото е важна част от предлагането на подкрепа на приятел лично. Ако слушате приятеля си със скръстени ръце, той може да почувства, че го съдите. Ако обръщате внимание на нещо в телефона си, те може да си помислят, че сте отегчени от това, което имат да кажат. Важно е да запомните, че няма „правилен“ начин да се позиционирате, стига да ви се струва естествено и да показва, че ви е грижа.
Предлагането на подкрепа онлайн може да се усеща по-малко стресиращо и да забави разговора. Може обаче да затрудни разбирането какъв е тонът или езикът на тялото на човек. Ето някои инструменти, които ще ви помогнат да предоставите подкрепа онлайн:
СМС или лични съобщения
СМС или лични съобщения могат да бъдат чудесен начин да предложите подкрепа на приятел. Можете да го попитате как се чувства, но по начин, който може да ви накара да се почувствате по-малко неловко. Ето един пример за това как можете да направите това:
Вие: „Хей, днес изглеждаше зле. Просто исках да знаеш, че съм тук за теб, ако имаш нужда от нещо.“
Приятел: „Да, има нещо, за което трябва да се разчувствам. Можем ли да се разходим утре?“
Ти: „Наистина се радвам, че ми казваш. За съжаление съм зает/а утре 🙁, но бих искал/а да се разходим в сряда!“
Приятел: „Страхотно – благодаря. Напоследък имам проблеми с мотивацията, така че е полезно да имаш план.“
Ти: „Официално – очаквам с нетърпение! Чувствай се свободен/а да ми пишеш, ако просто искаш някой да си поговориш междувременно.“
Това дава на приятеля ти да разбере, че си до него/нея и че виждаш, че това, през което преминава, сигурно е трудно. Също така ти позволява да направиш план кога ще говорите следващия път.
Играене на онлайн игри заедно
Играенето на онлайн игри заедно може да бъде друг начин да започнете разговор. Ако вие и приятел обикновено играете определена онлайн игра, можете да пишете или да говорите, докато играете. Можете да попитате нещо толкова просто, като „Какво става?“ или „Добре ли си? Не изглеждаш на себе си напоследък.“ Ако това им се струва трудна тема за обсъждане, играта по време на чат може да им даде нещо, с което да се занимават, за да се чувстват по-малко нервни.
Използвайте емоджита, GIF файлове и мемета
Използвайте емоджита, GIF файлове и мемета, за да отговорите на нещо, което е споделил/а, или като начин да го попитате как се справя. Това може да разчупи леда, когато се опитвате да започнете труден разговор. Емоджитата, GIF файловете и меметата могат да помогнат за комуникация на тона, който може да бъде труден за разбиране чрез текстови съобщения/лични съобщения. Те могат да бъдат полезни и ако хората се чувстват по-комфортно да се изразяват със снимки, отколкото с думи. Уверете се обаче, че не е нещо, което би се подиграло на чувствата им или би ги накарало да се чувстват сякаш емоциите им не са валидни.
Положителната реакция на проблемите включва промяна на перспективата, за да се гледа на трудностите като на възможности за растеж и учене и фокусиране върху решения, вместо да се зацикляме върху самия проблем. Това може да включва търсене на скритото добро в предизвикателствата, търсене на поуки от неуспехите и предприемане на действия към желаното бъдеще.
Ето по-подробен поглед върху положителните реакции на проблемите:
Променете фокуса си!
Вместо да се зацикляте на миналото или да обвинявате другите, концентрирайте се върху желаното бъдеще и какво можете да направите, за да го постигнете.
Обмислете решения!
Когато се сблъскате с проблем, незабавно помислете за потенциални решения и как да ги приложите.
Търсете положителното и поуките!
Търсете скритото добро: Приемете, че всяко предизвикателство съдържа нещо ценно, от което да се научите или да растете.
Приемете проблема като вид урок: Гледайте на проблемите като на възможности за развиване на нови умения, знания или устойчивост.
Разпознайте естествената природа на проблемите и приемете проблемите като неизбежни.
Разберете, че проблемите са нормална част от живота и са естествена част от процеса на растеж.
Съсредоточете се върху реакцията си: въпреки че не можете да контролирате проблемите, с които се сблъсквате, можете да контролирате начина, по който реагирате на тях.
Предприемайте действия и вземайте решения, не отлагайте: работете активно за разрешаване на проблема и прилагане на решения.
Правете отговорни избори: осъзнайте, че имате силата да предотвратите проблеми и да вземате по-добри решения, които водят до положителни резултати.
Нашите мозъци функционират по два основни канала: фиксиран и начин на мислене, насочен към растеж. Фиксираният начин на мислене е начин на мислене, при който човек вярва, че талантът му е вроден и предопределен. От друга страна, начинът на мислене, насочен към растеж, потвърждава, че човек може да подобри своите умения и способности.
Приемането на фиксиран начин на мислене е опасно, тъй като ни обезкуражава да растем, като търсим възможности и поемаме нови предизвикателства – важен механизъм, който ни позволява напълно да възприемем „Положителния ефект на Тетрис“. Често виждах компонента на участие в часовете си по история като друг „недостатък“, който трябва да огранича. Вместо да подходя към него със здравословно отношение, където бих могъл да изпитам растеж, чувствах, че това е преживяване, което просто трябва да „преживея“, защото това е единственият начин да го постигна.
Подобно на позитивното мислене, приемането на начин на мислене, насочен към растеж, е работна етика/навик, който трябва да се развива и да се работи постоянно за него. Но с правенето на малки стъпки, докато работите за постигане на целта си, това е навик, който ще ви служи добре в дългосрочен план, когато се развие.
Има безкрайни ползи от развиването на позитивно отношение в училище, много от които са свързани с някои от най-важните аспекти на живота.
Академични предимства
Култивирането на позитивно мислене в училище има много академични предимства. То може да ви помогне да гледате на академичните задачи и предизвикателства по различен начин и да се чувствате по-способни да се справяте с тях.
Позитивното мислене може следователно:
Да подобри концентрацията ви върху задачите
Да повиши фокуса ви по време на лекции и учебни сесии
Да ви направи по-отворени и възприемчиви към нови идеи
Да насърчи иновативното мислене
Да подобри способностите ви за решаване на проблеми
Може също да изпитате повишено желание да изследвате и изучавате нови предмети, което ще ви запознае с нови възможности.
Психично здраве
Позитивното отношение може също да повлияе положително на психичното ви здраве, намалявайки неблагоприятните модели на мислене, като например руминацията. Руминацията е повторното размишляване и обмисляне на минали събития, обикновено с негативен фокус, като например самокритика, размишления за погрешни решения или преживяване на негативни емоции. Тя може да бъде както начин за справяне със стрес и тревога, така и фактор, който ги подхранва.
Позитивното мислене е свързано с по-ниски нива на стрес, когато става въпрос за академичен натиск, както и с повишена способност за справяне с предизвикателства.
Като цяло, позитивното мислене води до цялостно подобрение на настроението и емоционалната устойчивост. Тъй като учениците се сблъскват с редица предизвикателства, всички от които естествено влияят върху психичното благополучие, способността за справяне с неуспехите е важно умение, което трябва да се развива.
Социални ползи
Подходът към социални ситуации с позитивно мислене може да ви помогне да се свържете с връстниците си и да ви помогне да формирате подкрепяща и съвместна социална общност.
Много от вашите връстници ще изпитват същите предизвикателства като вас, така че възможността да споделяте преживяванията си с позитивна перспектива означава, че всички ще имате какво да спечелите от взаимодействията си.
Това може също така да подобри отношенията между учител и ученик, което ще улесни търсенето на академично ръководство.
Социалните ползи могат да се превърнат и в академични ползи, тъй като развивате лидерски качества и подобрявате уменията си за сътрудничество в групови проекти и извънкласни дейности.
Личностно развитие
Позитивното мислене не е просто гледане на предизвикателствата и ситуациите по положителен начин; то е и за оценяване на себе си и своите възможности.
Това може да улесни изразяването на вашите мисли и идеи, както и да подобри уменията ви за разрешаване на конфликти в личен и академичен контекст.
Повишаването на самочувствието и чувството ви за собствена стойност може също да ви подтикне да изследвате нови възможности без страх от провал.
Много говорихме за ползите от позитивното мислене, така че сега ето едно подробно ръководство стъпка по стъпка как активно да го култивирате!
Саморефлексия
Тази първа стъпка е ключова. Отделянето на време за размисъл върху настоящото ви мислене и идентифицирането на всички негативни модели на мислене ще разкрие областите, върху които може би искате да работите.
Саморефлексията може да бъде доста трудна и плашеща, но има много ресурси за саморефлексия, съобразени с учениците, които да ви помогнат във вашето пътуване.
Поставете си позитивни цели
Определете ясни и позитивни цели за себе си. Това могат да бъдат академични цели или лични цели, но осигуряването на осезаема мярка за успех може да ви помогне да насочите пътя си към развиване на позитивно мислене.
Може да е полезно да включите набор от краткосрочни и дългосрочни цели, както и да разделите целите на по-малки, постижими задачи. Това създава усещане за напредък и гарантира, че няма да се изгубите в търсене на някаква голяма, далечна бъдеща цел.
За още съвети относно поставянето на цели, вижте нашето ръководство за поставяне на цели стъпка по стъпка за ученици.
Практикувайте благодарност
Отделяйте всеки ден малко време, за да размишлявате върху положителните аспекти от живота си. Това ще ви помогне да прилагате позитивно мислене към ситуациите, с които се сблъсквате в ежедневието.
Помислете за водене на дневник на благодарността и редовно записване на нещата, за които сте благодарни. Можете да включите тази практика в сутрешната или вечерната си рутина, за да изградите навика.
Обградете се с позитивизъм
Трудно е да поддържате позитивно отношение, когато хората около вас постоянно изразяват негативни мисли и поведения, така че търсенето на положителни влияния е особено полезно. Това може да стане чрез приятели, семейство, ментор или треньор – списъкът е безкраен!
Това важи както за реалния, така и за онлайн света. Минимизирането на излагането ви на негативизъм, независимо от неговия източник, може да окаже значително влияние върху вашето мислене.
Искам да споделя своята история!
В България проблемът с наркотиците съществува от много години…
Първоначално беше игнориран, подценяван…
Сега обществото открито се обединява в борбата срещу зависимостите. Всички трябва да знаем, че зависимостта е болест и тя не е избор на болния. Споделянето на проблема със зависимостта е възможност да получиш помощ и подкрепа.
Да разкажеш историята си публично или дори само на един слушател е акт на уязвимост и смелост. Когато предприемете този скок, вие отстоявате стойността си като личност, отделна от вашата зависимост. Способността ви да споделите преживяванията си илюстрира израстване, смирение и разбиране на стойността на живота ви.
Историята ви ще вдъхне надежда и на други хора, които имат нужда от помощ или близък, който се бори със зависимост!
Когато разказвате за пътя си към пристрастяването и възстановяването, показвате на другите, че промяната е възможна. Това може да вдъхне надежда на хората, които все още се борят със зависимостта. Те могат да видят себе си във вашата история и да повярват, че щом вие можете да се възстановите, то и те могат да го направят.